|
мъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Ходя бавно, придвижвам се едва с усилие. По апостолски два месеца се мъкнах, / докато в Цариград да стигна. П. П. Славейков. || Ходя, където не съм желан. Всеки ден се мъкне у нас. || Бавно преминавам, протичам. През лятна жега тъй / се мъкнат мудно тежки дни и мъка / в на душата. П. П. Славейков. □ Мъкна се с някого (някоя) (пренебр.) ‒ а) Ходя с лице, с което съм в любовни връзки. От два месеца (слугинчето) било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Чудомир. б) Ходя, движа се постоянно с някого, придружавам някого, без да има нужда. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Чудомир.
|